ХАРДКОР СУБКУЛТУРАТА – СПАСЕНИЕ ОТ РЕАЛНОСТТА ИЛИ РЕАЛНОСТ В СПАСЕНИЕТО
Кристина Пайташева
Ако слушате стила хардкор за първи път, може да придобиете
впечатление, че човекът зад микрофона ви се кара за нещо. А всъщност
това е интересно течение, което комбинира в себе си екстремна музика,
култови прически и луди танци. Точната дефиниция на хардкор субкултурата
може да се определи от самите членове на тази субкултура. Те биха могли
да бъдат описани като екстемни, дори опасни, но това не застрашава по
никакъв начин репутацията на хардкора.
Исторически преглед
Името “хардкор” е съчетание от думите “тежка” и “основа” (прев. англ. “hard” – тежък, “core” – основа, сърцевина, ядро). Понятието хардкор в превод от английски също така се използва и за упорити хора, неподатливи на убеждения. Хардкорът се ражда в Америка от начина на живот на определен кръг от хора, живеещи в Ню Йорк. Характерното за тях е, че те прекарват голяма част от времето си из кварталните улици, където животът е земен, премеждията - истински, проблемите – категорични и ако искаш да отстояваш позицията си, трябва да го заявиш открито. Така се ражда и стилът хардкор – от хората, живеещи в нюйоркските квартали. Текстовете на песните от стила хардкор са гневни, открити и са отражение на жестоката действителност, която обгръща сравнително бедната част от населението на Ню Йорк. Веднага се сещам за филма „Опасен ум” с участието на Мишел Пфайфър – разтърсващ до дъното на душата и отразяващ точно този начин на живот на един ученически клас. Там децата бяха точно от нюйоркски предградия, където да оцелееш не само е трудно, но се превръща в самоцел.
Хардкорът е повече от музика – това е социално движение, създадено от неприспособимите към социума деца от ерата на президента Рейгън. Членовете на хардкор субкултурата се организират сами по себе си във вид племе – някои от тях искат да надигнат глас, други търсят спасението в тежката музика, трети търсят по-добрия свят, четвърти са просто са гневни на света около тях.
Поклонниците
Хардкор музиката може да се характеризира с изкривени инстументали и крещящи вокали. Повечето фенове разглеждат хардкора повече като начин на живот, отколкото като музикален жанр, който те предпочитат да слушат. Всъщност това е така при повечето субкултурни течения – музиката, начинът на обличане и гримиране, поведението в съответната среда – всичко това се превръща в начин на живот за феновете. „Хората искат да бъдат част от нещо. Хардкорът е ъндърграуд субкултура, към която младите стремглаво се стремят, за да избягат от
тийнейджърския стрес” – казва Питаро – американец, който има своя хардкор банда, в която свири от 15-годишен. Хардкор местата се превръщат в своеобразно спасително място, където феновете се чувстват приети, за разлика от други места, от където са били отхвърлени. Хардкорът се превръща в скривалище, място, към което те принадлежат. За други, обаче не е така. „Някои деца отиват на хардкор пърформънсите просто, за да бъдат видяни” – казва Пат Галбрайт, преподавател в американско средно училище. „Те ходят, за да кажат след това, че са присъствали на шоуто, а всъщност те изобщо не се интересуват от музиката. Те се интересуват от това да си купуват фланелки, като по този начин показват, че са присъствали на даден концерт. Това е така, тъй като много хора базират мнението си за даден човек по това как той изглежда, как е облечен и т.н”.
Сбиванията винаги са се асоциирали с тежките музикални жанрове. Те обикновено се провокират от лични конфликти и танците представляват въртене на краката, юмруци във въздуха и много други интересни стъпки. Този тип танци, който много хора не възприемат е единственото нещо, което тези хлапета знаят. „Не знам как се танцува”, казва Робърт Риот, който е ученик. „Бавните танци са най-страшното нещо на света за мен. Хардкор танците са единствените танци, които знам”. „Правим го, защото така се забавляваме. Момчетата танцуват, защото искат да купонясват”, казва Питаро. „Понякога хората приемат нещата твърде лично и тогава започват сбиванията”, казва друг ученик. Поради същността на танца, се случва да бъдеш ударен или набит, но това не е нещо необичайно. „Случва се хората да се оплакват от това, ча са били ударени, но единственият начин да се запазят, е да се бият и те”, казва Питаро. „Хората, които са на сцената от дълго време понякога имат нужда да премахнат онези, които покваряват святата музика”. Агресивната природа на хардкора и побоищата са били причина да бъдат затворени много клубове. „Хората правят грешки и те ги осъзнават. Но това не трябва да се асоциира само с хардкора”, казва Питаро. Повечето сбивания са „от една страна причинени от хора, които не знаят много за хардкора и от друга – от хора, които ме мислят трезво”, казва Питаро. „Във всичко има позитивна и негативна енергия. „Причината за това, което съм днес е фактът, че съм на сцената толкова дълго време”, казва Питаро. „Дадох живота си за хардкора. Вместо да отида в колеж и да стана обикновен работяга, аз реших да направя нещо различно в живота си. Смятам, че това е тийнейджърски начин за изразяване на чувствата, нещо като вид терапия”.
Аксесоарите
Тъй като хардкорът е хибриден жанр между пънка и по-твърдия метъл, то и модата при хардкораджиите е хибридна. За разлика от много други субкултури, хардкорът не се характеризира с точно определен начин на обличане, който трябва задължително да се следва. Можем да видим фенове на хардкора, които са с кецове или с кубинки. Можем да видим и такива, които са с кожено яке или със суичър. Можем да видим също така и такива, които са с бръсната глава или с дълга коса. Няма точни ограничения, с които последователите да се съобразяват. Големите фенове могат да брандират всички свои аксесоари с любимото наименование HARDCORE и това се предлага в много онлайн места. Ето примери на такъв брандинг:
Какво е хардкорът за Вас или какво казват групарите за хардкора?
- Ian Mackaye - Minor Threat:
„Моето усещане е, че терминът хардкор бе опит да се разграничи ранният
американски детски пънк от 80-те от начина, по който медиите изобразяват
пънка – безопасни игли, повръщане, нихилизъм, както и много други боклуци,
свързани с онова време. Хората, които познавам, които по някакъв начин
бяха свързани с онова време, определено по никакъв начин не се свързваха
с тези стереотипи. Затова ние се нарекохме „хардкор пънк” или просто
„хардкор” за по-кратко. Като всеки термин или жанр, това се подразбра
по всякакви начини от хората, тъй като те имат различни схващания за
термините и параметрите на музиката. Моето мнение е, че „хардкорът”
е „пънк”, а „пънкът” е просто друга дума за празното пространство,
където новите идеи могат да се представят – безкрайният извор на ъндърграунда.”
- Henry Rollins - Black Flag, S.O.A
“По този въпрос мисля, че това е все едно, когато попитали Дюк Елингтън:
„Какво мислите за джаза?”, за който се носи слух, че бил отговорил:
„Ако трябва да питате, никога няма да разберете.” Когато попитали Лайтнин
Хопкинс какво е блусът за него, вместо отговор той започнал да свири
на китарата си. Смятам, че това е вид отговор на този въпрос. Това
е начин на съществуване. Това е поглед през прозореца към квартала
или ситуацията, в която живеем. Като музикална форма, това е прост,
директен начин да се изрази това, което е вътре в човека, извън него.
Това не е хай-тек изкривяване на музиката и никога няма да бъде.”
Roger Miret - Agnostic Front
„Хардкорът
е начин на живот. Това не е нещо, за което просто четеш на случаен флаер,
това е цяло едно движение. Не можеш просто да слушаш хардкор, да си правиш
татуировки и да си член на хардкор клубове. Не, това е дълбоко чувство
на гордост и нещо специално, към което човек принадлежи и което човек
трябва да прегърне, да се закълне в него и да му се посвети изцяло. Хардкорът
бе резултат от най-старите пънк банди, станали част от Ню Уейва и оставили
агресията празна. Това освобождаване от гнева и непрежението е последвано
от оправданото насилие. Хардкорът е чист музикален и лиричен адреналин,
той е истински поглед върху обществото без филтри, без правила, без пълнежи”.
- Jimmy Gestapo - Murphy's law
„За мен хардкорът са ежедневните реалности, изразявани чрез музиката”.
- Kevin Seconds - 7 Seconds
„За мен хардкорът означава и винаги е означавал интелигентна, искрена,
провокираща музика, миксирана с агресия, поведение и хумор. Ударите
на сърцето са сладки и одухотворени.”
- Danny Diablo a.k.a Lord Ezec - Skarhead, Ice
pick
„Хардкорът е братовчедът на пънк рока и метъла. Метъл китарата прави
хардкора. За мен хардкорът е начин на живот. Не каприз. Хардкор душевността
e това, което повечето от нас на сцената, притежават. Тя също е най-голямата
причина, поради която повечето от нас са разорени. По дяволите!”
- Tommy rat - Warzone, Trip 6
“За мен хардкорът не е просто музика, а начин на живот. Всеки забравя
или никога не е осъзнавал, че хардкорът е разклонение на пънка. За
мен това бе едно „бягство” от парада на ежедневието, което ме обкръжава,
това бе моето освобождение и все още е, до някаква степен. То бе истинско,
то бе ъндърграунд.”
В заключение
Хардкорът субкултурата заема достойно място и у нас. Но в България субкултурните
характеристики са малко пречупени и идеите на хардкора се преекспонират.
Татуирани младежи се бият без причина по концерти и после създават
неприятности на обществото. Истината е, че истински хардкор в България
също има, но феновете не са се научили как да се държат. Оставаме с
пожеланието в някакъв момент и това да се случи...
Снимки:
1. Представител на хардкор субкултурата
Фото: © http://www.citypages.com/databank/22/1083/article9800.asp
2. Представител на хардкор субкултурата
Фото: © http://paulrachman.com/americanhardcorefilm/film.htm
3-4. Представителки на хардкор субкултурата
Фото: © http://htmlthug.com/
5. Дамска хардкор мода
Фото: © http://www.goldlabelclothing.com/skinny_tees.htm
6. Мъжка хардкор мода
Фото: © http://www.goldlabelclothing.com/tshirts_guys.htm
7. Брандинг на хардкор аксесоари
Фото: © http://www.rockabilia.com/search.php?mode=search
8. Ian Mackaye
Фото: © http://fusionanomaly.net/minorthreat.html
9. Henry Rollins
Фото: © http://www.last.fm/music/Rollins+Band/+journal
10. Roger Miret
Фото: © http://www.punkwave.it/public/vip/vip_gm.php
Видео:
1. Agnostic
Front – Riot Riot Upstart
2. Black
Label Society – Stillborn
3. Sick
Of It All – Step Down
4. Kill
Your Idols – Falling Down
Използвани източници:
1. http://www.reviewjournal.com/lvrj_home/2006/Oct-03-Tue-2006/living/9725722.html
2. http://honors.tamu.edu/Honors/Community/Fellows/SP_Linguistics.pdf
3. http://freeradicalsounds.com/hardcore.htm
4. http://www.rarevinyl.net/punk.htm
5. http://www.rhino.com/store/ProductDetail.lasso?Number=74192
6. http://movies.monstersandcritics.com/reviews/article_1206134.php/Movie_Review_American_Hardcore
7. http://www.infoanarchy.org/en/Hardcore
8. http://www.citypages.com/databank/22/1083/article9800.asp
9. http://paulrachman.com/americanhardcorefilm/film.htm
10. http://www.coreandco.fr/dossiers/dossiers/rememberingnever.php
11. http://www.bostonbeatdown.com/
12. http://www.unityhxc.com/hardcore/hardcore.htm
13. http://www.rawknroll.net/live/28
14. http://music.ontheweb.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0019&n=000002&g
15. http://www.unityhxc.com/hardcore/straightedge.htm
16. http://www.coreandco.fr/dossiers/dossiers/rememberingnever.php
| Коментари (1) |
Прочетено: 1176 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 4, Ноември 2007
Млади и чисти –
Стрейт Едж (Straight Edge) субкултурата
Снежана Аврамова
Младите хора кипят от енергия, търсят повече свобода и обичат да правят забранени неща. Затова пънк музиката е покорявала много деца с гневните си призиви и антиконформизма, заложен в този стил, ала нейни фенове се срещат и сред зрели творци, търговци или програмисти. Пънк субкултурата израства в стил на живот, който се изразява чрез идеология, облекло, визуално и филмово изкуство, литература. Тази субкултура се разчленява в различни направления – хардкор, ню уейв, стрейт едж и много други. Те запазват основните особености на пънка, но се модифицират и започват свой собствен живот.
Кои
индивиди се наричат стрейт едж фенове?
Стрейт едж (Straight еdge) субкултурата се изправя срещу пороците на
съвременното общество. Членовете на това движение се отказват или намаляват
значително употребата на алкохол, тютюневи изделия и наркотици. Някои
дори стигат до отказ от приемане на кофеин, възприемане на вегетарианството
и избягване на случайни сексуални контакти. Причините за това са много
– философски, религиозни, социални или просто здравословни. Тази субкултура
се характеризира с подкрепа както на християнството, така и на атеизма
и агностицизма, затова не може твърдо да се каже към каква религиозна
насоченост се придържат последователите й.
Музиката оформя стрейт едж субкултурата чрез посланията на различни песни. Сред по-познатите групи, които пропагандират този начин на живот са „7 Seconds”, “SSD”, “Youth of Today”, “Good Clean Fun”, “Casey Jones” и “Throwdown”. Те изпълняват хардкор пънк музика, като понякога се стремят да се изолират от пънк стила, а друг път си сътрудничат добре с пънк музиканти.
Основният
символ на стрейт едж е знакът „Х”, който се слага като татуировка или
се пришива към дрехи, а може и да бъде върху различни аксесоари от облеклото.
Според някои източници този символ се е зародил след един концерт на
групата „Тийн Айдълс” (Teen Idles) в нощен клуб в Сан Франциско. Въпросната
вечер управителят на заведението разбрал, че членовете на групата са
непълнолетни и не могат да бъдат пуснати да влязат. Той направил компромис
като допуснал да свирят в клуба, но на всеки от тях било написано върху
ръката „Х”, за да знае персоналът, че не трябва да им се сервира алкохол.
Постепенно това се превърнало в символ на новата субкултура.
Силната връзка с пънка
Повечето особености на идеологията и модата на пънкарите важи и за стрейт
едж обществото. Те вярват в индивидуалния избор на всеки човек и се
стремят към антиконформизм, политическа промяна и етика на ръчно изработените
вещи (Do It Yourself ethic).
Политиката
заема особено място в пънк субкултурата. Нейни представители взимат участие
в политически протести за локална и глобална промяна. Най-често преобладават
ляво и прогресивно настроените. Анархизмът е друга идея, поддържана от
пънкарите, макар и в по-тесни граници. Често пъти си задаваме въпроса
дали тези политически нагласи не са само камуфлаж. Дали не са просто
опит за привличане на общественото внимание? Или са подбудени от някои
политически среди? Младите хора са по-лесно манипулируеми, затова техните
протести биват грешно разбрани в някои случаи. Но не може да се каже
със сигурност, че политическите убеждения на пънкарите са фалшиви и показни.
Това би било най-лесното, ала не всичко е такова, каквото изглежда.
Модата на пънкарите.
Дрехите им се модифицират по различен начин – може да изобилстват от
безопасни игли или закачливи надписи; задължително е наличието на аксесоари
като вериги, синджири, шипове и капси; кожата е на почит независимо
дали ще е яке, панталон или само колан. Емблематични са прическите
тип гребен и наличието на различни цветове в косата, а колкото по-ярки
са кичурите, толкова повече се доказваш като различен, като пънкар.
Татуировките са друг знак за принадлежност към пънк обществото, както
и различните видове пиърсинги (обици) по тялото. Обувките им обикновено
са кецове или кожени, тип Мартинс (Dr. Martens). Но всеки е различно
повлиян от модата и използва малко или много символи в зависимост от
собственото си себеусещане. Което отново показва колко е важно да си
различен, за да си част от една субкултура. От друга страна пънкът
влияе
на световната мода и дори дизайнери от висшата мода взимат елементи
от тази субкултура.
Развитието
на стрейт едж през музикалната сцена
„Straight edge” се заражда през 1981 година в едноименната песен на хардкор
групата „Minor Threat”. Припевът съдържа думите „Аз имам чисто острие”
(I’ve got the straight edge) и приканва към въздържание от наркотици.
Те дават първия тласък, но не стават бащи на стрейт едж субкултурата.
Стрейт едж обществото преминава през три фази. В първата то е било много близко до пънкарите. Това е периодът на началото на 80-те години на двадесети век, когато и двете субкултури са обединени от индивидуализма и идеята да живееш за мига. В този период активно участие играят групите “Minor Threat”, “7 Seconds”, “SSD”, “Uniform Choice” и “Cause for Alarm”, които свирят с различни пънк музиканти. Но в средата на 80-те двете движения се разделят. Появяват се момчетата от „Youth of Today” и техният призив към вегетарианство и защита на животинските права. Така вече двете култури по-остро се разделят в своите идеологии. В началото на 90-те години представителите на стрейт едж стават по-активни и агресивни, дори настроени към насилие, тъй като смятат, че трябва да пропагандират идеите си и да ги налагат, ако трябва и чрез сила. Групи като “Earth Crisis”, “Gorilla Biscuits”, “Judge” и “Bold” пеят за чистия начин на живот и все повече отхвърлят другите възприятия, хората, които не са стрейт едж.
След
2000 година отново има връщане към корените. Настроенията поутихват и
стрейт едж изпълнителите започват да свирят с пънк артисти, което може
да доведе до ново обвързване на двете субкултури и дори да ги видоизмени.
Единствено времето ще покаже как ще се развият тези социални групи. Новите
имена на сцената включват “Good Clean Fun”, “Champion”, “Casey Jones”,
“Trial”, “Down to nothing”, “Throwdown” и т.н.
Феновете на стрейт едж могат да бъдат наречени „добрите пънкари”, защото залагат на здравословен начин на живот. Те въвеждат нова идея, която трудно може да се критикува. Нетрадиционно е млади хора да вземат такива драстични мерки относно начина си на живот, но тук отново се вижда стремежът да си различен от останалите, дори това да изглежда като лична саможертва.
Снимки:
1. Обложка
на албум на „Teen Idles”
2. Хардкор
изпълнител, който е стрейт едж подръжник
3. Татуиран
пънкар
4. На
кафе
5. Плакат
на групата „Youth of Today”
| Коментари (2) |
Прочетено: 1374 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 4, Ноември 2007
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 3: ГОТИК СУБКУЛТУРАТА – МУЗИКА, ИЗКУСТВО ИЛИ РЕЛИГИЯ
БРОЙ 2: МЕТРОСЕКСУАЛНОСТТА – ОТКЛОНЕНИЕ ОТ МЪЖКИТЕ НОРМИ ИЛИ НОВ ГРАДСКИ ЕТАЛОН
БРОЙ 1: Индъстриъл субкултурата – мутиралото дете на пънка
