Косата ми лилава

Гея Антонова

Какъв е цветът на косата ви? Черна, кестенява, руса или пък червена? Познаваме ли някого с лилава коса? Не, ли чувам? А защо? Нали лилавият цвят е хит този сезон и модните журнали ни заливат с нюансите на лилавото още от кориците си - лилави чанти, лилави обувки, лилави рокли, лилави пердета и ние с охота възприемате тези модни предложение. Щом за нас е важно да сме в крак с модата “Чаровната диктаторка”, защо не подчиняваме и къдрите си на лилавата мания? Вместо това направо дискриминарахме лилавите нюанси от палитрата с бои. Причината е, че е необичайно и излиза от общоприетия стандарт.

Всеки от нас иска да бъде забелязван, да се откроява от другите, но си казва: „ Тoва не е за мен”. Не съм толкова разкрепостен, ексцентричен, различен. А зад това най-елементарно отхвърляне на люляковите багри в косите и унифицирането ни сред кестеняво русата гама не съзираме ли един много дълбок проблем - неприемането на различните? Отхвърлянето на Различните по пол, религия, раса, култура, облекло, физика и оковаването и ограничаването ни в собствените предразсъдъци. Започвайки комуникация с установени предварително нагласи, сами се обричаме да не доловим същността и красотата на човека срещу нас, впускайки се в наблюдения върху различията му. Въпреки външната си опаковка ние всички сме хора, създадени от плът и кръв, способни на едни и същи чувства, и колкото повече обръщаме гръб на различните в света около нас, толкова повече стесняваме вселената си и обсега си на познание.

В природата винаги е съществувало естествен подбор. В животинския свят цветната окраска е символ на плодовитост или пък точно обратното. Изследванията над водното конче дават интересни резултати. Мъжкото, израстнало сред зелено оцветени съмишленици, търси зеленокрила партньорка и избягва синята женска, която не отговаря на критерия за плодовитост, въпреки че всъщност не е по-различна. Съответно мъжките водни кончета, отгледани сред синьо оцветени ята, избягват зелените женски отново защото цветът им не съвпада с представата им за добро потомство. И ако водните кончета, причисляващи се към ниския клас животни- насекоми, се доверяват единствено на инстинктите си и притежават едва 0,01% от човешкия мозък, то какво е нашето оправдание? Надраснали ли сме капацитета на водно конче, за да преодолеем инстинктите си и да се водим от понятия като интелект, чувства, мисъл, които, казват, ни отличават от животните.

Дискриминацията, освен като актуален световен проблем съществува реално в всекидневието ни и направо чука на врата. Последния ярък пример за жестокостта ни и болката, която причиняваме отхвърляйки различните, е случа с онези малките, онеправданите и отхвърлените, не от шеговито подхвърлените реплики, а онези български сумалийчета, които живеят в страната ни, за които България е родина. Децата на Могилино. Убедена съм, че никой от нас не е останал безразличен към онзи детски зов простенващ между рекламите. И жертвоготовно отделихме 4/5 лв. за каузата, но когато дойде време, да се построи дом за различните деца, проблемът стана личен. Хората които само преди седмици искаха да помогнат, сега се обявяват против тези деца, да живеет в квартала им, въпреки че с нищо не застрашават живота им. Просто са различни. Това ли е нашето разбиране, нашата помощ, нашата съвест, жълти стотинки, два- три лева и въздишки зад телевизора.

Различното вселява страх у нас, защото е неизвестно, неочаквано и остава пред нас тъмен тунел, който всеки трябва да извърви сам, за да разбере какво се крие отвъд него. Повечето от нас не искат да разбират - достатъчно е това, което ни дават, това, което ни е позволено.... и тичаме, уплашени до смърт, по пустите улици, търсейки спасението - шума и еднообразното море на тълпата. За нас е по- лесно да бъдем просто едана малка обикновена част от масата, фигурка от монохронния пъзел без идентичност, без цвят. За нас е по-лесно да знаем само това, което искаме да видим, което ни е позволено, което е известно на всички. Това ни е достатъчно, защото сме част от една вселена, която се върти сама около себе си, но не поглежда вътре в себе си...Не виждаме личността и душевната красота на хората, различни от нас самите. Малцина са тези които могат да приема с охота, новото, което Света ни предлага. А за да бъде цветен, пъстър и населен и щастливи и усмихнати хора, светът се нуждае от повече толерантност.

Снимки: Камен Вълканов и личен архив

Прочетено: 239 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 12, Юли 2008

СТУДЕНТИТЕ ОТ НХА ПРЕСЪЗДАДОХА ДИАЛОГА В МОДАТА

Характерни за тоалетите бяха разчупентеи силуети, представящи новите оригинални предложения, създадени от младите свободомислещи творци. Бяха използвани текстил, който оживява, конструкция, която подчертава ясен силует, минималистични детайли, които се открояват, екстравагантни аксесоари, които допълват функцията и визията на всеки един тоалет.

Дипломното ревю имаше за цел да представи младите дизайнери на модния подиум. Да им позволи да покажат себе си като творци със собствена индивидуалност и креативност в мисленето. Всичко това, изразено чрез изкуство - дрехи, които сами са проектирали и изработили.

Някои от оригиналните интерпретации на темата “Диалози”, която допломантите представиха бяха:

• Любомира Найденова: “Между човека и природата съществува един непрестанен диалог, в който всяка страна се стреми да надделее. Този стремеж заема всякакви форми. Художникът покорява природата в своите пейзажи, архитектът Гауди превръща облика й в дом, който предпазва човека. Диалогът между човека и природата приема най-чиста форма в пустинята. Там човешките стъпки се заличават за миг и всеки си сава сметка, че неговата власт над природата е само мираж
  
  
• Наталия Живкова е озаглавила интерпретацията си “Тест за възрастни”. Тя е вдъхновена от Малкия принц и презентира вътрешен диалог на пилота-разказвач, посредством негова измислица. Таргета , към който са отправени посланията, заложени в облеклата й, са хора тип юпи. Характерните детайли на дрехите са скрити в изчистен силует по начин, аналогичен на този от приказния свят на Малкия принц.
  
  
• Велина Павлова представи колекция със заглавието „Тайни от стария албум”. Тя представи тайни, които комуникират с минало и настояще и дават възможността да преминем в друга реалност, да влезем в диалог с миналото, да обогатим себе си ,чрез него и него чрез нас.
  
  
• Деница Иванова представи “Визуалната комуникация”. Тя доказа, че цветовете оказват голямо влияние върху настроението в обществото, а жените са много по склонни кам емоционални покупки, където по голямо значение има цвета и респективно настроението.
  
  
• София Ракова интерпретира темата “Диалози” като разгледа диалога като понятие ознчаващо общуване, приемане и предаване на информация между две и повече лица. Оригиналният акцент при нейните тоалети беше цветният елемент, който се предава от модел на модел, точно като „от дума на дума” в един диалог…
  
  
• Мария Кертакова интерпретира диалога между човека и крещящата за помощ природа. Заглавието на нейната колекция беше “Глобално затопляне”. В моделите й можеше да се „прочете” посланието - жената ще бъде олицетворяване на сегашното състояние на природата и постепенно олицетворение на състоянието, в което би трябвало ние да я върнем, или поне да я приближим до него.
  
  
• Петър Горанов пресъздаде диалогът между Оп-арт и плисето като материя – диалог на свободатa. Той обеди публиката, че оптичното изкуство представлява своеобразна игра с възприятията ни. Петър Горанов показа диалога на движението, триумфа на динамиката, съвършенатa форма на свободата
  
  
• Таня Филиповска успя да върне с колекцията си онова време, в което преобладaва разкоша. Тя показа на хората, че в това време на нови технологии и градска сивота, дрехата все още може да внушава лукс и разкош.

Снимки: 1. – 14. Модели от дипломното дефиле на бакалаврите специалност “Мода” от НХА.
Фото: © НХА

Прочетено: 574 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 12, Юли 2008