Джапанките – владетели на лятото
Савина Ангелова
В сезона на пътешествията, топлото време и морето, е време да попътуваме с най-верния си приятел от плажа, в банята и дори в града. За тази екскурзия няма да е нужен обаче нито автомобил, нито влак, а само… чифт джапанки, които ще ни разходят по пътя на своето минало.
Историята започва с раждането. Тя показва, че животът на джапанките се заражда именно там, където се заражда и самият живот -от изгрева на слънцето – Изтока.
Името им обаче, с което са известни днес, съвсем не съвпада с раждането им. Думата “джапанки” или още “флип-флопс” започва да се използва значително по-късно - от около 1960 година. Названието “джапанки”, произлиза от названието на японските сандали и описва може би най-старата форма на обувките.
Джапанките са надживяли стотици поколения, тъй като тяхната възраст е най-малко шест хиляди години. Този тип примитивни обувки са изобразени на скалната живопис, датираща от късния палеолит за период около 15 000 години назад. Има и описания на джапанките в древните египетски стенописи от гробници и храмове от около 4000 г. пр. Хр.
Най-старият оцелял пример за съществуването на джапанките в миналото са обувките, направени от папирусови листа. Тези джапанки са на около 1500 г. пр. Хр, и могат да се видят изложени в Британския музей.
В миналото джапанките са изработвани от множество материали и в много страни. Египетските сандали например са направени от папирусови и палмови листа. Специфичното и интересно в Египет е, че джапанките на богатите жени са били украсени със скъпоценни камъни и бижута. Дървени сандали пък са били изработвани в Индия, а оризовата слама е била материалът, използван в Китай и Япония. Листата от сизаловите растения били използвани за направата на сандали в Южна Америка, докато коренното население на Мексико използвало юка за изработката.
Макар и в миналото, мода съществувала. Въпреки че джапанките се състоят едва от две каишки и подметка, се оказва, че стиловете им са много. Моде лите се различават най- вече по разнообразната позиция на лентата, тъй като всяко използване на джапанките от различните цивилизации е съобразено с ... пръстите на краката.
При гърците например тази лента минавала през големия пръст, при римляните - през втория пръст, а при месопотамците през третия.
В Енциклопедия на историята на японските нрави са поместени материали за широко използване на джапанките в Япония най-рано от периода Хейян (794-1185). В Япония децата ги носели докато се учели да ходят.
Като се има предвид дългата история на джапанките, досега те са се променили сравнително малко от древните времена.
В Америка първите джапанки започнали да се появяват чак след Втората световна война, тъй като войниците ги носели често като сувенири. Същото се случило и след Корейската война.
Войниците отнесли в Америка предшествениците на това, което ние сега определяме като джапанки, изработени от евтини материали. Тъй като този тип обувки навлезли в американската популярна култура, те били променени по вкуса й - в ярки цветове и дизайн от педесетте години на миналия век.
Освен знак на поп културата, джапанките стават пример и за определяне на неформалния начин на живот, като сърф културата в Калифорния например - всички ги носели на плажа или на басейна. Така джапанките постепенно се появили във всеки евтин магазин на плажа.
С течение на времето материалът за производство на джапанките се променя - освен гума, започват да се използват дървесина за кожа с бамбук и стилизирани платформи, но всички те остават верни на оригиналната база на дизайна – две каишки с подметка. Постепенно джапанките започнали да стават популярна част от модния пейзаж, така както дънките и тениските.
Голям тласък за превръщането на джапанките във всекидневието идва от Havaianas - основният бразилския производител. За повече от три десетилетия, Havaianas били основен производител на този тип аксесоар, произведен от синтетичен каучук. Джапанките обаче били обувките на селяни, домакини и други бедни хора, също както джинсите в САЩ, които представлявали работно облекло на миньори и работници.
Скоро след това стилът на джапанките се развил в две насоки – като част от всекидневието, а понякога и дори във висшата мода. Пример за увеличаването на продажбите им е фактът, че те са любим аксесоар на супермодела Кейт Мос, която дори ги носи на официални събития.
Произведени в ярки цветове и на цена от 6 до 15 долара за чифт или изпъстрени с кристали Сваровски за 150 долара, обувките тип флип-флопс, дефилират на модния подиум, благодарение на известните дизайнери.
Често възниква и въпросът дали те са подходящи за такива събития и дали пасват с дрескода в офиса например. Напоследък е налице широко медийно внимание в САЩ, за това дали този тип обувки, съчетани с подходящи дрехи, могат да се носят в Белия дом. Дори и за двадесет години обаче такава дискусия едва ли някога би намерила решение.
Трудно е да се намерят точни статистически данни за размера на пазара на джапанки в САЩ. В момента пазара на обувките там възлиза на 45 млрд. долара, а пазара за флип-флопс се оценява на 2 милиарда долара на дребно, като по-голямата част от тях са на цена под 50 долара за чифт. Пазарният размер е около 10% или продажба на около 20 милиона чифта годишно.
Пътуването обаче не приключва тук, тъй като простичките като модел, но вечни като удобство джапанки имат да извървят още много път... и то какъв.
Източници:
1.www.pecheblu.com
2.en.wikipedia.org
Снимки:
1. Джапанки и златни напръстници за краката, открити в гробницата на Тутанкамон.
Фото: farm4.static.flickr.com
2. Древноегипетски вариант на джапанките.
Фото: www.historyforkids.org
3. - 4. Съвременните джапанки са оригинални и ефектни.
Фото: teamsugar.com, www.mylovelybigfeetblog.com
5. – 7. Джапанките са любими и на знаменитостите.
Фото: www.zimbio.com, www.entertainmentwise.com, www.iheartthat.com
| Коментари (0) |
Прочетено: 1303 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 24, Юли 2009
Животът на банския костюм – скандален и новаторски
Савина Ангелова
Появата на банския костюм на модната сцена изригва като атомна бомба и не случайно е наречен „взривоопасен”. Също толкова скандален е бил и животът му. Със сигурност обаче не се е „родил” в древността, тъй като да се говори за бански костюм по това време, както и в средновековието и дори Ренесанса , е неуместно. Въпреки че в Древен Рим баните се превръщат в култ, по това време хората се къпели голи или в дълги домашни ризи. Кратък лъч надежда за появата на банските в миналото са фрески в Помпей, на които могат да се видят изображения на жени в костюми, които наподобяват днешните бикини. Тази традиция обаче е забравена много бързо.
По времето на Луи XIV и жените, и мъжете се къпели по бельо. През XVI и XVII век дори и тенът не е бил актуален, затова и жените се опитвали всячески да предпазят кожата си от потъмняване и да я запазят бяла.
Едва през XVIII век може вече да се говори за първите бански костюми. По това време, особено във Франция, се чувства освобождаване на мисленето, отчасти дължащо се и на идеите на Русо. В тези години жените носели облекло за къпане във водата. То представлявало дълга рокля от плат, който не прозира, когато се намокри и се издига във водата. Мъжкият бански тогава пък представлявал дреха подобна на пижама – с дълги ръкави и крачоли.
През XIX век започват да се появяват отделно женски и мъжки бански костюми. Мъжките бански по това време са обтегнати по тялото и раирани най-често в бяло и синьо. Женските представляват рокли до коляното, носени с панталони буфон.
В края на XIX век банският костюм все още е съставен от туника и панталонки, които почти напълно закриват тялото. Обикновено се правели от шевиот или вълна и били напълно неподходящи за целта, за която се използвали. На границата между двете столетия досадните туника и панталонки били заменени от дреха, състояща се само от една част. Тя се популяризира от плувкинята Анет Келерман, която дори била задържана за непристойно поведение, показвайки чрез банския си ръцете, краката и шията си.
През 1920 г. бил произведен първият ластичен бански костюм от една част от компанията „Янцен”. “Шанел” също популяризира плажното облекло, тъй като лансира модата на "почерняване", като за целта на слънцето се излагат краката, ръцете и раменете.
През следващото десетилетие започват да се налагат банските без гръб. В средата на XX век термините бански костюм и плувен костюм се използват вече за означаването на едно и също нещо.
Двама са френските дизайнери, които се борят за правото да се определят като създатели на съвременния бански костюм - първият от две части. През 1946 г. френският инженер Луис Реар разработил дизайн на женски бански костюм от две части - бюстие от два триъгълника, съединени с връвчица и изрязана долна част. Той взаимства идеята си от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр.Хр.
Докато Реар мислел за име на изобретението си, американската армия провеждала ядрени опити на необитаем атол от Маршаловите острови в Тихия океан, известе н под името Бикини. Хрумнало му, че това, което е създал, може да предизвика експлозия не по-малка от експлозията на една атомна бомба. Така името било намерено - "бикини". На 5 юли 1946 г. новият бански костюм бикини видял бял свят. Реар много пъти твърдял, че костюмът бил наречен на острова, а не на атомния взрив.
Бански-бикините на Реар били толкова откровено разголени, че парижките манекенки не се решили да го демонстрират на подиума. Тази роля обаче изиграла 19-годишната стриптийзьорка Мишелин Бернардини, която съвсем без колебание се съгласила да демонстрира бикините. Бернардини не била красива според класическото разбиране за красота, но след появяването й в бикини нейната популярност в пресата пораснала значително. Тя била затрупана с писмата на своите почитатели, чийто брой надхвърлил 50 000.
Бански от две части бил създаден и от Жак Хейм, моден дизайнер от Кан. Новият модел бил създаден по същото време като този на Реар и бил наречен “The Atom". Хейм представил своето произведение като най-малкия бански костюм в света. Реар обаче реагирал веднага, заявявайки, че неговите бикини са "по-малки от най-малкия в света бански костюм".
Първите модели били украсени с животински мотиви и цветя, с банели и елементи на корсета. Въпреки атрактивния си и разголен вид на банските, те съвсем не били нещо изненадващо. Роля за това изиграло военното време, когато се наложило да се икономисва от всичко. По този повод през 1943 г. в САЩ било предложено да се съкрати с 10% разхода на платовете, изразходвани за ушиването на един женски бански костюм.
Също не съвсем изненадващи били и противниците на новото творение. В католическите страни като Испания, Португалия и Италия, бикините били забранени. Организациите, борещи се за по-висока нравственост, оказвали натиск върху Холивуд с искане да бъдат изрязани от филмите сцените, където актрисите са облечени в бикини.
Едва през 1957 г. Бриджит Бардо се появява с бикините си в "И Бог създаде жената", но извън пределите на Америка, където във връзка с появата на новия бански костюм, разбира се, назрявал скандал. По това време позицията на списание “Modern Girl” за бикините е, че е "абсолютно невъзможно е да си представи човек, че порядъчна девойка е способна да облече такова нещо".
60-те години обаче се оказват повратна точка за Америка, която се намира под влиянието на редица течения. Така банските дори биват възпявани. Появяват се и в киното - филмът, пожънал огромен успех е "Beach Party”. В една от сцените му момичета танцуват именно в бикини. По това време банските започват да се шият и все по- икономично – все по- смело се изрязват около раменете и бедрата. По това време дизайнерът Руди Гернрайх представя още по-скандализиращите монокини - дамски бански костюм... без горна част.
В края на 70-те отново излиза на мода банският костюм от една част, т.нар. цял бански.
В началото на 80-те се появява и бразилският бански тип „танга”, вдъхновен от традиционните одежди на местните племена в Амазонка.
Мъжките бански пък се развиват успоредно с женските. При дизайна им се запазва кройката тип шорти, които обаче покриват прогресивано по- малка част от тялот о.
След възхода на банските, през 80-те и в началото на 90-те години обемът на продажби постепенно се снижава. През 1988 година фирмата на Луис Реар дори спира съществуването си.
Днес обаче като че ли бикините преживяват своето второ раждане. Вече съществуват много големи фирми, които произвеждат облеклото за плажа. Популярността на банския костюм сред съвременните жени и мъже е голяма, а обемите на продажбите и разнообразието на моделите като цветове и кройки постоянно растат... особено през лятото.
Източници:
1.www.malkitaini.com
2. Джорджина О’Хара , „Енциклопедия на модата”, ИК „Библиотека 48”, 1995г
3.bg.wikipedia.org
4.en.wikipedia.org
Снимки:
1. Бански костюми от Викторианската епоха.
Фото: www.eriding.net
2. Анет Келерман в проектирания от нея бански костюм, който провокира доста дебати.
Фото: commons.wikimedia.org
3. Луи Реар заедно със своето творение.
Фото: www.tan-biz.it
4. Бански костюм, създаден от Луи Реар.
Фото: 2.bp.blogspot.com
5. Бриджит Бардо по бански костюм във филма “И Бог създаде жената”.
Фото: 3.bp.blogspot.com
6. Днес банският костюм е по-секси от всякога.
Фото: Triumph
| Коментари (0) |
Прочетено: 991 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 24, Юли 2009
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 23: ВИСОКИЯТ ТОК – НАЙ-УСПЕШНОТО ЖЕНСКО ОРЪЖИЕ
БРОЙ 23: военната униформа: облекло-символ или символно облекло
БРОЙ 22: Чадърът – от лотосовия лист до музикалния плейър
БРОЙ 21: Джинсите – златна мина в модната индустрия
БРОЙ 21: Eрата на слънчевите очила
