ВИСОКИЯТ ТОК – НАЙ-УСПЕШНОТО ЖЕНСКО ОРЪЖИЕ

Савина Ангелова

ВИСОКИЯТ ТОК – НАЙ-УСПЕШНОТО ЖЕНСКО ОРЪЖИЕ С предизвикателните си стъпки те водят мъжката фантазия до непознати територии, а за една жена са сред най- ценните съкровища, които притежава. Те са фини, изтънчени и елегентни, притежават силуета на страстта и безспорно омагьосват със своя чар.

Не е тайна, че женските обувки с висок ток са сред 10-те най- еротични облекла и всички знаем защо. Нужно е много малко – само чифт обувки, за да се превърне “Тя” от Пепеляшка в принцеса. Вълшебните обувки само за секунди придават атрактивност и най-вече – женственост. Никои други обувки нямат символика както за сексуалност, така и за съвършенство толкова, колкото обувките на висок ток. За да стигнат до нас обаче, токовете са извървяли милиони стъпки и то пеша...

Започнали са пътя си още от древен Египет. Повечето от египтяните от по-ниската класа ходели боси. Стенописите датиращи от 3500 г. пр. Хр. обаче изобразяват ранна версия на обувки, носени най-вече от по-високите слоеве. Те са били кожени парчета, държани заедно с шнур и често наподобявали символ, който представлява живота. Съществуват също така и данни за мъже и жени от по- горен социален клас, носещи токчета, вероятно за церемониални цели.

В Китай най- вероятните предци на токчетата са обувките, които са носели гейшите. Те са били на изключително висока платформа, която изисквала дори обучение за ходене на нея. Е да, трудно, но все пак предизвикателно.

ВИСОКИЯТ ТОК – НАЙ-УСПЕШНОТО ЖЕНСКО ОРЪЖИЕ В древна Гърция и Рим предците на днешните овувки са били също платформа с високи дървени или коркови подметки. Били са особено популярни сред актьорите в Гърция, които носели обувки на различна височина , показаща съответно различен социален статус. В древен Рим секс търговията съвсем не е била незаконна. Така, за по-лесно идентифициране, жриците на любовта носели високи обувки, предшествали днешните високи токчета.

Своята разходка във времето обувките на висок ток извървяват и в Средновековието, когато и мъже, и жени носели налъми с дървени подметки. През 1400-та година обувки с дебела подметка са създадени и в Турция и стават популярни в цяла Европа до средата на 1600-та. Те са били с корк или дървесина и високи седем до осем и дори 30 инча, което изисквало жените да използват бастуни или служители, които да им помогнат да ходят.

Венецианците също направили от обувката с висока подметка символ на висок статус при жените. Един посетител на романтичния град дори отбелязал, че те са "изобретени от съпрузите, които се надяват, че тромавите движения на жените им ще доведат по-трудно до незаконни връзки". Колкото и смешно да звучи, туристът съвсем не грешал. В действителност, китайските наложници и турските жени в харема носели високи обувки не само по естетически причини. Целта била и така да се предотврати бягство на жените.

Популярността на високите токове нараснала през 1500-та година от ездачите, тъй като този тип обувки предпазвали от подхлъзване. Официално високите токчета прохождат в света на модата благодарение на Катерина Медичи. Тъй като не била особено висока, тя потърсила начин да заслепи френската нация и да компенсира височината си. Така намерила решението именно във високите токчета, които й придавали по-внушителен вид и телосложение. Не на заден план било и съблазнителното полюшкване на тялото й докато ходи.

До 1580-та година токчета са модерни и популярни за двата пола и най-вече за тези, които били по-заможни. В началото на 1700-та кралят на Франция Луи XIV често носел токчета, украсени с миниатюрни сцени на битка.

Постепенно започнало да се счита, че подобно на корсета, високите токчета оформят тялото, за да го правят по-аристократично и желано. И това довело до тяхната присъда. Масачузетската колония приема закон, забраняващ на жените носенето на високи токчета. Считало се , че така те омагьосват мъжете. По силата на този закон жените с токчета били съдени като вещици.

ВИСОКИЯТ ТОК – НАЙ-УСПЕШНОТО ЖЕНСКО ОРЪЖИЕ

Френската революция бележи и бунтът срещу високите токчета. Забележителен е обаче фактът, че въпреки Наполеоновия кодекс срещу високите токчета, през 1793 г. Мария Антоанета пристъпва с две инчови токчета към мястото, където да бъде изпълнена присъдата й.

ВИСОКИЯТ ТОК – НАЙ-УСПЕШНОТО ЖЕНСКО ОРЪЖИЕ Възкръсването на токчетата се случва през далечната 1860-та. Тогава токчета стават модни и популярни отново, а шевните машини предполагат и още по- голямо разнообразие в модела им.

Викторианското изкуство считало, че високият ток подчертава свода на ходилото. Този свод от своя страна наподобявал извивката на жена. С това обаче отново се връща и критиката към високите токчета. Противниците им считали, че токчетата създават повече сексуално агресивна походка, която сравнявали с "отровна кука", която хваща непредпазливия мъж.

В по-ново време популярността на токчетата е сякаш ту стъпка напред, ту стъпка назад. Макар че високите токчета се радват на широко популярност в края на деветнадесети век, в началото на ХХ век жените изискват по-удобни обувки. По време на Голямата депресия през 30-те години, модерни стават по-ниски и широки токчета на обувките.

Холивуд обаче отново ги изкачва на върха. Звездите придават на обувките още по-елегантен вид , като така оспорват дори влиянието на френските модни обувки на запад.

Съвременните обувки на висок ток Възраждането на висшата мода в следвоенната 1950-та е водено от френския дизайнер Кристиан Диор и неговото сътрудничество с дизайнера на обувки Роджър Вивие. Заедно те разработват ниско нарязана част от обувката, която покрива палеца и предната част на стъпалото. Когато обаче феминисткото движение натрупва инерция, високите токчета са заклеймени като сервилност и сексуален стереотип. Те са определени още като обекти, буквално участващи в осакатяването на жените. Токчетата се разглеждали още като сравним наследник на корсета. Следствие от поредното заклеймяване на високите токчета било намаляването на височината и удебеляването им.

По-късно през 1960 г. се заражда хипи-културата, която отново съживява платформата на обувката. В пост-модерния контекст на 80-те феминисткото отхвърляне на модата започва да губи голяма част от масовата си подкрепа. Идеята, че модата, и особено секси обувките съвсем не са били потиснически, се възражда. И докато по-ниски токчета са предпочитани през 60-те и 70-те години, по-високите токчета се връщат през 80-те и началото на 90-те години с идеята, че така жените са по- женствени.

През 21-ви век жените вече имат много по голям избор за обувки, отколкото когато и да било. Могат да изберат да носят това, което те искат, дори и хибридни обувки като "ток" тенис обувки и флип флопс. И сто процента е сигурно, че днес токчетата са на висота. Тази, която винаги им се е полагала.

Източник: www.randomhistory.com

Съвременните обувки на висок ток

Снимки:
1. Остатък от древна египетска статуя, на която се вижда прародителя на днешната обувка.
Фото: www.rmn.fr

2. Обувките на гейшите са предшественици на високия ток.
Фото: www.danhagerman.com

3. Високите обувки, носени от куртизанките в Рим.
Фото: www.chass.utoronto.ca

4. Крал Луи XIV също се възползвал от обувките на висок ток.
Фото: aurorahistoryboutique.com

5. – 9. Съвременните обувки на висок ток.
Фото: www.alldressforms.com, samairachoudhary.wordpress.com, weddingsfresh.blogspot.com

Коментари (2)

Прочетено: 8439 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 23, Юни 2009

военната униформа: облекло-символ или символно облекло

Савина Ангелова

военна униформа Мъжът в униформа е магнит за почти всяка жена. Носенето на униформа пък е едно от осъществените или не желания на почти всеки мъж. Всъщност това не е нещо ново за никой от нас. Всички знаем какво предизвиква видът на униформата в съзнанието ни.

Униформата е отличителен знак. Тя отделя група хора от всички останали и ги поставя над тях. И тази група е силна – армия, флот, полиция, пожарна. От тук следва, че униформата е символ и на силата и смелостта. А всички харесват силните.

Униформата не е просто магнит, а доста атрактивен начин за привличане на внимание и безспорно ни кара да забележим този, който я носи. Това е характерно дори за фауната – животните притежават специфична окраска, по която се различават от останалите.

Още от древни времена униформата е знак за принадлежност. Най-често обаче тя се се свързва с войната и облеклото, което носели воюващите.

През ранното Средновековие от отрядите на галите се изисквало да носят еднакви оръжия, но не и облекло. Въоръжението от ковано желязо все повече се уеднаквявало и затова се появили някои отличителни знаци – кръстове и военни украшения, които позволявали разпознаването на различните части. Още нещо оприличавало галите – шлемът, който бил изработен от глави на диви животни с отворена паст, криле на орли, рога на бикове. Това, разбира се, дори и не наподобявало униформа, но определено ги отличвало.

военна униформа Войниците от гвардията на императорския, а след това и на кралския двор, пък обличали нещо, вече наподобяващо униформа. Носели шлем с птица, предвестник на шлема от Ренесанса, и широка черна мантия, носител на пурпурния имперски цвят. Войниците на Карл Велики, които отивали да се бият на Апенинския полуостров с краля на лангобардите, били екипирани с къс меч, копие и кръгъл щит.

Когато конницата става неоспоримата кралица на бойното поле и бронята от ковано желязо се въвежда масово, възниква необходимост от знаци, които да отличават различните армии. , През XIV век английските воини окачвали върху белите си туники червени кръстове, различавани отдалече.

За появата на първите униформи вече свидетелстват двуцветната връхна военна дреха на доброволните части и на отрядите на наемните стрелци с лъкове. По време на формирането на бойните отряди през 15 век, Шарл VII заповядва всеки войник да носи мундир, извезан с цветовете на ливреята на своя капитан. Цветовете на шотландската гвардия се явявали в зелено-бяло-розов мундир. Стрелците на Шарл Дръзкия носели на гърдите си кръста на Свети Андрей, а Луи XI заповядва връхната дреха, заместила мундира, да има определена кройка и размери.

Заради усъвършенстването на металните оръжия, лъковете и арбалетите, рицарите от Стогодишната война трябвало да подобрят защитните си атрибути и така на бял свят се появява подшлемника с подвижна решетка.

военна униформа

В Аусбург най-прочут майстор бил Колман, който нямал равен на себе си при полирането и изработване на изящните елементи на разкошните си ризници. В Нюрнберг репутацията на Грюневалд се равнявала с тази на споменатите майстори. Броните на рицарите, участващи в двубоите с копия върху коне по време на турнирите, били известни с ненадминатия си лукс.

военна униформа До 1810 година роля в промяната на униформите играе и Наполеоновата войска. Променя се долната част на палтото, която се разделя и остава едноцветна. Често на цвят е синя. През зимата куртката е била сива, докато през лятото – бяла.

През 19-ти век революционните войни довеждат до многобройни промени в униформите. Облеклото на войниците било опростено и направено възможно най-удобно. Въвеждат се синият фрак и високите гамаши.

Към униформата се прибавят жилетка с ръкави и панталон от трико, сив шинел и шапка.

В леката пехота са въведени правите ревери на мястото на старите заострени ревери. Униформите на маршалите, генералите и полковниците, адютантите и висшите офицери са украсени с пера, златни и сребърни акселбанти и бродерии.

Днес униформите са станали още по-разнообразни и определено отличаващи се. И, разбира се, не на последно място, самите униформи са красиви. Не само като дизайн и кройка, които правят мъжа да изглежда строен, стегнат и мъжествен , но и като материя, която често e от най-качествените.

военна униформа