Eрата на слънчевите очила
Савина Ангелова
* От китайските съдии до холивудските звезди – така накратко може да се опише историята на любимия аксесоар
Слънце, плаж, море... бански ... и чифт слънчеви очила. Перфектното лято, нали? Докато го чакаме обаче може да се запознаем по-подробно с миналите лета на нашият верен приятел в срещите ни със слънцето - очилата.
Най-ранните исторически хроники сочат, че римският император Нерон е гледал гладиаторски битки през полирани камъни, за които обаче се предполага, че са служили повече като огледала, отколкото да предпазват от отблясъци.
Първите слънчеви очила, предците на днешните, имали специална цел и тя съвсем не била да блокират лъчите на слънцето. Още в далечната 1300 г. китайските съдии носили опушени цветни кварцови лещи, с които скривали очите си по време на процеса. Така те прикривали изражението на лицето си, защото оценката им трябвало да остане тайна до края.
Постепенно затъмнените лещи започнали да служат и като слънчеви очила, но това все още не била основната им функция. Столетия по-късно, през 1885 г., наследниците на тогавашните опушени лещи вече са дело на James Ayscough и са изработени от леко оцветено стъкло. Основната задача на тези очила вече била да коригират зрението при специфични увреждания.
Едва в началото на 20-ти век на бял свят излиза съвременният тип очила. През 1929 г. Сам Фостър продава първата двойка „Фостър Грант” очила в Атлантик Сити, Ню Джърси.
Моден аксесоар те стават обаче чак през 30-те години на 20-ти век. Тогава ги популяризират холивудските филмови звезди. Причината за честото появяване на актьорите със слънчеви очила била зачервяването на очите им от мощните дъгови лампи, използвани тогава при заснемането на филмите.
Роля за развитието на технологията за производството на слънчевите очила играе усъвършенстването на авиаторските очила по време на Втората световна война. През 1937 г. е създадена и фирмата “Ray-Ban” - една от водещите в света за производство на слънчеви очила. По време на същото десетилетие са направени и първите очила за плуване на базата на авиаторските.
Около двадесет години по-късно се появяват очила с най- необичайни форми – подобни на цветя, обсипани с лъскави звездички или обхващащи цялата глава. Тази екстравагантна тенденция продължава дори и през 60-те години на същия век.
Седмото десетилетие на 20-ти век вече се характеризира с по- почитателно отношение към статуса в обществото. Така по това време става популярно носенето на слънчевия аксесоар с инициалите на дизайнера. Именно през 70-те години са създадени и едни от най- големите фирми за производство на слънчеви очила. През 1972 г. фирмата “Fielmann”, а две години по-късно в Калифорния е основана “Oakley”. Отново през 1975г. се появява и фирмата “Cazal”, предлагаща скъпи дизайнерски рамки.
През 80-те години на миналия век на мода излизат черните слънчеви очила, с тъмни стъкла и рамки. В тези години се възражда и интересът към по оригиналните и свободни модели.
В последното десетилетие на 20-ти век започва така наречената „ера на слънчевите очила”, която продължава и до днес. Най-известните модни фирми, които се включват активно в тяхното производство са “Шанел”, “Версаче”, “Диор”, “Келвин Клайн”. България също се гордее с родна марка очила – “Квят”.
Днес световноизвестните брандове всяка година създават съвсем нова продукция, внедряват революционни материали, неочаквани технологии и дизайнерски концепции при изработката на този така ценен аксесоар. Ценен не само от естетическа гледна точка, а най-вече заради способността му да предпазва очите от вредните ултравиолетови лъчи.
Слънчевите очила имат и вълшебното свойство да придават повече загадъчност на лицето като допълват и подчертават формата му. Например на хората с квадратна форма на лицето подхождат обли, тесни рамки или такива, които са по-скоро издължени, или с леко извита линия при веждите и с тъмен цвят на горната част.
Ако лицето е с формата на сърце, подходящи са рамки, които са по-широки в долната част вместо в горната и са с права хоризонтална линия при веждите или с наклон от слепоочията към скулите.
За продълговато лице са подходящи тънките рамки с неправилна форма, по-широки в долната част, декоративни или контрастни, така че да придават широчина на лицето.
Кръглото лице като контраст изисква очила с ярко изразени ъгли, с права линия при веждите, като е за предпочитане да са по-тъмни в горната си част, тесни. На този тип лице отиват рамки, които по-скоро да разширяват, а не задълбочават, като например с правоъгълна форма.
Хората с овално лице могат да изберат рамки, които са толкова широки, колкото най-широката част от лицето. Подхождат също рамки с формата на орех, които да не са твърде дълбоки или твърде тесни.
Ето какво споделят читатели на Fashion Lifestyle Magazine за своите любими модели очила:
Харесвам очилата с така наречената форма „бъбрек”, но най- любимите са ми тип „маска”, с които, особено през лятото, съм почти неразделен”, казва Марио (26г.).
“Имам късмета да ми отиват почти всякакви форми на очила, но най- много ми допадат по-големите”, споделя Виолина (21г.).
“Винаги, когато си купувам очила, специално търся големи модели, които сега са и доста актуални, а и мисля, че ми стоят най-добре”, казва Лили (19г.).
Известният български шоумен Богдан Томов сподели, че негови фаворити са очилата 2 в 1, при които стъклата на слънчевите очила се поставят върху тези с диоптър.
Източници:
Джорджина О’Хара , „Енциклопедия на модата”, ИК „Библиотека 48”, 1995г. , wikipedia.org, www.optobg.com, www.ideafinder.com
Снимки:
1.Очилата през Среднвековието, чиито стъкла били опушвани, за да потъмнеят
Фото: bg.wikipedia.org
2. Джаки Кенеди – Онасис и нейните легендарни обемни очила.
3.– 4. Съвременните очила са с оригинални форми - предложения на “Квят”.
Фото: Камен Вълканов
5. Джак Никълсън е сред знаменитостите, които успяха да превърнат конкретна форма на очилата в своя запазена марка.
Фото: www.tv-now.com
Фото: pro.corbis.com
| Коментари (0) |
Прочетено: 4046 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 21, Април 2009
Джинсите – златна мина в модната индустрия
Савина Ангелова
Имало едно трескаво време ... когато се родили джинсите. Те се появяват на бял свят през далечната 1853 г., а техният създател е баварец, живеещ в Америка – Леви Страус.
Завладян от вилнеещата по онова време Златна треска, той решава да замине за Калифорния. Там обаче Леви Страус намира своя собствен източник на злато – кафявото платно, което по това време служело за изработването на палатки. Златотърсачите имали нужда от здраво облекло и панталони, които могат да издържат дълго време. Така Леви решава да скрои от своя здрав кафяв плат панталони. Нарича ги “полугащиризон”. Новата треска по панталоните на Леви Страус обхваща златотърсачите и така през 1850 г. Щраус основава малка фирма с 40 служители. Нарича я “Levi Strauss & Co”.
Продажбата процъфтява и скоро умният бизнесмен започва да произвежда панталоните си от памучен плат. Той се наричал „Serge de Nimes” и идвал от френския град Ним. Този плат той боядисвал с натурален цвят индигово синьо, което е традиционният цвят за работно облекло. Американците преименували материята и от „Serge de Nimes” тя получила краткото наименование „деним”. Така срещаме названието на този плат и днес. Денимът е памучен плат с кеърна сплитка, вид док, тъкан от бели и сини нишки.
Няколко години по късно джинсите, по-познати у нас като дънки, се сдобиват и с капси. Един груб златотърсач има вината за тяхната поява. Един ден той трябвало отново да отиде при шивача от Невада Джейкъб Дейвис, който да му зашие джобовете на панталоните. Винаги, когато златотърсачът слагал златото си в джобовете, те се късали. Тогава господин Дейвис посегнал към чука и занитил здраво ъглите на джобовете с медни капси.
През 1872 г. Леви купува това откритие и го патентова, а Дейвис се присъединява към фирмата му година по-късно. Търговската марка с двата коня пък е използвана за първи път през 1886 г.
Самото име джинси обаче е дадено едва през 30-те години на миналия век. Платът за направата на джинси тогава вече идвал от италианския град Генуа, а пакетите са имали щампа “Genes”. Оттам произлиза и американското наименование “джинс”.
Дънките стават толкова популярни, че оцеляват и по време на Втората световна война, когато се превръщат едва ли не във военна униформа. Няколко десетилетия по-късно те вече се превръщат в елемент от любимото облекло на хипитата.
През 70-те и 80-те години на миналия век се появяват нови технологиии и нови модни течения в цветовете и дори в създаването на дупки. С течение на годините се променят и моделите на джинсите.
В началото на 70-те години на 20 век те са клоширани, в средата на това десетилетие вече са на мода защипаните и прихванати на глезените с маншети джинси. В края на 70-те години наподобяват шалвари, за да стигнат до плавната линия в началото на 80-те.
Днес джинсите продължават да бъдат едно от най-удобните и практични облекла за всички възрасти. Изработват се не само панталони, но и ризи, якета, поли и чанти, дори обувки. Времето показва, че джинсите не остаряват, а провокират модните творци да ги осъвременяват и да ги правят още по-интригуващи. И ако трябва само с едно изречение да определим тяхната роля в световната мода, то безспорно това би било твърдението на великия Ив Сен Лоран, който заявява: “В този живот съжалявам единствено за това, че не съм създал джинсите”.
Снимки:
1. Леви Страус.
2. Първите панталони от кафяв плат на Леви Страус.
3. Търговската марка с двата коня е използвана за първи път през 1886 г.
Фото: www.goldwischwasch.ch
4 - 5. Дънките са се превърнали в култово облекло.
Фото: businessweek.com, www.lateral.net,
| Коментари (0) |
Прочетено: 3976 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 21, Април 2009
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 20: Походката на моделите – изящество назаем от балета
БРОЙ 20: От копчето до ръкавите
БРОЙ 19: МАЩАБНА ЕКСПОЗИЦИЯ НА СОНЯ РИКЕЛ В ЛУВЪРА
БРОЙ 17: МУЗЕЯТ „ВИКТЪРИ И АЛБЪРТ” – СЪКРОВИЩНИЦАТА НА СВЕТОВНОТО ИЗКУСТВО
БРОЙ 15: „БАТА” - ИСТОРИЯТА НА ОБУВКАТА
