ГДАМЕС – БЕРБЕРСКИЯТ ОАЗИС НА САХАРА
Галина Денчева, Либия, Триполи
Старият град на Гдамес се намира на около 600 км югозападно от Триполи, 14 км от Алжир и само на 7 км от Тунис, което го прави особено ценен като локация.
Градът се състои от над 1 600 „сгради” в най-причудвиви форми, заобиколени от 225 хектара оазис и ръчно-прокопани канали, бликащи от вода. Солена, сладка и минерална вода се срещат тук – изключително рядък пустинен Рай! Климатът – е типичен за тези географски ширини и се характеризира с много високи температурни стойности през лятото – достигащи до над 55 гр и ниски - -5, -9 гр през зимата.


Създаден 2 000 години преди Христа, регистриран от 1986 г.. под закрила на Юнеско и до наши дни Гдамес е известен по цял свят със своя годишен Фестивал. Пътувайки към Либия, още в самия самолет ми направи силно впечатление претъпкания полет. Японци, италианци, французи и англичани трескаво обменяха информация за пустинни селища, непознати обичаи, бедуински шатри в които можеш да нощуваш и... разкази за изчезнали хора. Гдамес – оказа се, че всички сме се „запътили” на там. Има два начина да стигнеш – с директен полет или трансфер през Триполи и авантюристично сафари с джип.


Първото което ме впечатли по време на Фестивала ли? Цветовете! Повярвайте ми, през целият ми професонален живот не съм виждала такова изобилие от цветове! Абстрактно съчетани, абсурдно натрупани, очите ти просто не могат да поемат толкова много информация от нюанси, събрани на едно място. Всъщност така са облечени местните жени по време на Фестивала - скупчени на едно място, накичени сякаш с безброй гривни, гердани, муски, пендари и обеци, погледът ти имаш чувството че полудява! Фестивалът е уникален – провежда се само веднъж в годината - в средата на октомври и продължава три дни - разпръснат е на над 40 места във и извън града и представя традиционните берберски занаяти, музика, танци, храни и... надбягвания с камили.


В своята същност Гдамес представлява лабиринт от множество къщи и сложна мрежа от тесни, тесни улички. В централната част на града тези криволичещи улички наподобяват повече на хладни коридори, приканващи посетителя да се потопи в бербеската атмосфера. Башир – нашият водач – без него просто бяхме загубени! – на няколко пъти мистериозно изчезваше и ни караше да се опитаме сами за излезем от този лабиринт от арки и коридори. И знаете ли? Нито веднъж не успяхме, имахме чувството че те просто нямат край! Първото което ни впечатли там е убийствения хлад и усещането за абсолютна свежест – разбира се, не може да не се възхитиш на далновидната архитектура в този пустинен лабиринт-град. Из тези тъмни улички и алеи, всеки пътешественик би могъл да отдъхне на вдълбаните в стените ниши, които дават уникалната възможност не само да починеш, но и да избягаш от непоносимата жега за по-дълго време.


Всички берберски жилища без изключение са без прозорци - единствено в горната част на тавана има миниатюрен правоъгълен отвор, през който се процежда слънчев лъч, който е така математически изчислен, че пречупвайки се през призмата на хиляди мънички огледала да освети вътрешността на цялата къща. Ритуален кът – Башир ни обясни, че присъства във всяко жилище. Разположен винаги в един от ъглите на помещението, този кът представлява шатра от ръчно-тъкан текстил в хиляди, хиляди цветове. В него тамошните жени имат право да влезнат точно три пъти в своя живот – през първата брачна нощ, когато ражда първото си дете и когато почива съпругът й, в случай че остане вдовица. Сами се досещате, че думата „мебел” тук е просто непозната. Има вградени ниши, похлупени от тежки дървени капаци, ръчно-украсени с пъстри рисунки, предимно на религиозна основа - те буквално приковават погледа ви. Таваните и вратите са направени от палмово дърво, докато арките са допълнително укрепени с трегери.
Високите тераси, кацнали сякаш на втория етаж са разделени от ниски стени, като по този начин те са позволявали на жените да се движат съвсем свободно в техния, ако мога така да го нарека „горен женски свят”. Някога там в древността, на жените им е било забранено да се движат по улиците, т.к съществувала „опасността” да срещнат мъж, който не е член на нейната фамилия. Така женският свят е бил строго ограничен до живот в къщата.


Интересна легенда е достигнала до наши дни за откритието на Айн Ел Ферса от племето „немрод”... Прекосявайки пустинята, племето „немрод” решило да спре за заслужена почивка след дълъг и уморителен преход. Престоят бил наложителен най-вече за конете, които не били в състояние да продължат повече. И изведнъж... Едно от магаретата подскочило, нещо сякаш го било „уболо”. Какво видяли номадите ли? От това място шурнала силна водна струя! Благодарение на откритието, бъдещото население на Гдамес успяло да развие напоителна система, подхранвана с вода от пролетните валежи – всъщност това е едно от задължителните условия за живот в пустинята – да има вода!
Снимки:
1. Бедуинска шатра. Прекосявайки пустинята, това е едно от местата, където можеш да пренощуваш.
2. Гдамес представлява инстински оазис в пустинята
3. Животът тук е суров, а природата адски изобретателна
4. Берберско жилище – стените са ръчно рисувани и пищно украсени
5. Местните са особено гостоприемни. Посрещнаха ни с хрупкав, ръчно изпечен хляб
6. Бедуинските шатри отвън предвставляват ярък контраст на фона на златистите отблясъци на пустинята
7. Пустинята Сахара
8. Галина Денчева с местни жители
9. Берберско жилище – ниша в стената с ръчноизписан дървен капак
10. Местен таурег предлагащ муски и амулети за късмет
| Коментари (0) |
Прочетено: 511 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 7, Февруари 2008
МЕДИТАЦИЯТА: ФИЛОСОФИЯ, БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ИЛИ ЛЕКАРСТВО
Здравка Кирилова
Грипните епидемии са в разгара си. Рекламните кампании на всякакви разтворими лекарства под формата на прахчета с различни вкусове също процъфтява. А как са се справяли (и продължават да го правят) някои народи в миналото, когато не е имало толкова модерни лекарствени средства, за да преодолеят неразположението на организма? Отговорът е много прост – чрез медитация! Медитацията е едно от доказаните алтернативни средства за терапия. По-скоро медитацията често е квалифицирана като медицината на тялото и душата в тяхната взаимна същност.
Все повече лекари препоръчват медитацията като начин да се овладеят някои здравни проблеми – високо кръвно налягане, ангина, астма, стрес. Това е начин да постигнете баланс на физическо, емоционално и психическо ниво. Звучи лесно, но всъщност, за да овладееш този метод, трябва да практикуваш редовно медитация и да знаеш как да го правиш. Затова Fashion Lifestyle Magazine надникна в световната он-лайн мрежа вместо вас и ето какво откри: наръчник за практикуване на медитация вкъщи.
Преди всичко трябва да знаете, че техниките на медитация са продукт на развитието на много култури и народи по света. На практика медитацията присъства в почти всички големи световни религии. Дори учените са доказали, че медитацията помага. Тя може да бъде възприемана като вид лекарствен метод и много често лекарите я предписват в комбинация с други лекарства. Има хора, за които медитацията е начин на живот и цяла философия, а лекарствата са “тера инкогнита”. Те разчитат на естествените природни процеси, на пречистването и на лекуването на организма по метода “отвътре-навън”. Психолозите са наблюдавали различни видове отношение и приложение на медитацията. Често хората в стресови ситуации, в психологически кризи избират медитацията като начин да избягат поне за малко от своите проблеми. Редовно практикуващите обаче съветват: не се осланяйте на медитацията да направи чудеса с живота ви – тя само ще ви помогне да застанете лице в лице с вътрешното си аз и съберете сили да продължите напред.
Практикуващите медитацията не обичат много този израз, защото той ограничава състоянието на духа и една философията за живота в една-единствена дума. Самите практики са клиширани до гологлав старец, стоящ със скръстени крака и затворени очи – т.нар. поза “лотос”. Запознатите с медитацията наистина често разказват легендата за мъдър старец, живеещ в пещера в планината. Когато веднъж ентусиазирани млади хора се изкачили до върха и в очите им се четяло задоволство от това, че са осъществили това вълнуващо и тежко пътуване, те попитали стареца: “Какъв е смисълът на живота? Как да постигнем мир със самите себе си и с живота си?”. Мъдрият старец им отвърнал, че отговорите на тези въпроси са в самите тях и не трябва да спират да вървят напред, докато не ги открият.
Къде? - Стаята за медитация
Всяка медитация предполага различна цел в зависимост от това какво искаме да постигнем.
- Задължително трябва да сте в тиха стая без никакъв страничен шум.
- Отделете достатъчно време за този процес
- Средно медитацията трае от 3 до 10 минути.
- Може да приглушите светлината или пък обратното – да застанете срешу прозореца, за да усещата светлината в лицето си. Всеки захранва вътрешното си “аз” с различен вид енергия.
- Често срещана е т.нар. “chill out” музика – електронен стил мелодии, станали популярни в началото на 90-те години, характерезиращи се с мекота на звуците, плавно преливане на мелодията и бавен ритъм. Тя предразполага душата ви към релакс.
Как? – С отворени сетива и душа
- Нека да наричаме медитацията преди всичко “релаксация”.
- Концентрирайте се върху дишането си – то трябва да е бавно и равномерно.
- Добре овладяното дишане и мисълта за неговото поддържане отвлича мислите от “околните дразнители” на разума.
Какво да очакваме?
С времето и практиката релаксацията води до едно по-висше състояние – медитацията, когато ние чуваме звуците на околната среда, но нямаме рефлекс и нужда да им реагираме. Понякога дори може да заплачем или да се смеем без причина по време на медитация. Това са вашите емоции – те говорят сами. Често медитиращите постепенно заспиват дълбоко и след това се събуждан напълно отпочинали. На практика няма грешно или правилно поведение по време на релаксацията.
Източник: www.learningmeditation.com
| Коментари (0) |
Прочетено: 697 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 7, Февруари 2008
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 6: Островът на изкушението
БРОЙ 5: НОВОГОДИШНА МАНИЯ





